Завръщане в северното полукълбо с бутилка ром

LRM_EXPORT_20180517_172451

КОРАБЕН ДНЕВНИК

…Ретроспекция от предишния пост за 08.10 през погледа на Цветин 🙂

Ден 0 –  08.10.2017 (Неделя)
Днес е денят на окончателното ни отплаване от прекраснoто Вануату. Всички живеещи в мисията са празнично облечени, а момичетата са закичени с красиви цветя в косите. В неделя, денят за църква, никой не работи, хората си ходят на гости и се разхождат насам, натам. Ние обаче сме доста заети. Изпираме всичките си дрехи, стягаме си багажа и доремонтирам дърворезачката на отец Бери.

Разделяме се сърцераздирателно с неговото семейство и със семейството на епископа. Не ни оставят да си тръгнем пеша и се натоварваме на джипката заедно с двайсетина дечурлига в каросерията. “Алабама” се е преместила в далечния залив, тъй като за времето прекарано в Сола, десетина пъти котвата се е плъзгала, течението ги е дърпало и е трябвало да се местят и да се хвърля котва отново и отново.

На борда кипи оживление и силна превъзбуда. През последните дни екипажът здраво е работил. Закърпени са всички платна, въжетата са оправени и преаранжирани. Преди тръгване си правим специална тайванска церемония за омилостивяване на бога на морето, придруженa с различни дарове (цветя и храна), които са подредени в един ъгъл с различни елементи от лодката за освещаване 🙂

Алехо е сготвил вкусна вечеря. След нея всеки си казва молитвата и по тъмно (към 18:45 ч) вдигаме котва и отплаваме на северозапад (Nw 330 градуса). Остават ни 1400 морски мили до Каролиновите острови (Федерални щати на Микронезия) и след това 2400 до самата Южна Корея. След инцидента с пръста на Маги, принудителното изчакване и разговори тип “talking circle”, на които всеки изслушва внимателно всеки и изказва своето мнение по наболели въпроси, енергиите на хората са се хармонизирали и цари дух на креативност.

Вятърът е чудесен (североизточен). Вдигаме всички платна. Скоростта е стабилно 8 възела и платната са изпънати. “Алабама” се оказва чудесна платноходка и разбивач на гигантски вълни. Всички крещят и трополят напред, назад по палубата. Затягат се и се отпускат въжета, местят се ролки, за да се постигне най-добрата конфигурация на платната. Вечерта, събитието по пиратски се полива с ром.

LRM_EXPORT_20180517_172543

Ден 1

Силен източен вятър, около 20 възела (нямаме анемометър, за да знаем точно колко е). Вълните са около 2 метра. “Алабама” направо лети, леко полегнала на една страна. Денят не преминава без премеждия. Халката на бума на задната мачта, на която са закрепени всички въжета се откъсва. Гигантският метален бум, дълъг 5-6 метра и тежащ около 100 кг остава свободен и с всяко залюлявяне на лодката се развихря с все по-голяма скорост, заплашвайки да помете всичко по пътя си. Разтичваме се крещейки: “Свалете бума!” За щастие успяваме да го свалим почти веднага, при това без да счупим главата или краката на някой. Дори и соларният панел остава здрав, само един от климатиците леко пострадва. Неудържимият бум беше наистина страшна гледка. Привързваме всички въжета директно към него и скоро задното платно отново се вее на мачтата.

LRM_EXPORT_20180517_172549Алабма с издути платна (в дясно металния бум)

Управляваме с ръчния рул (тилъра), за да не бучи генератора. Изминаваме 140 морски мили (със средна скорост 5,8 възела), което за такава тежка лодка като “Алабама” е голямо постижение. За добрата работа и свидетелство, че силата е с нас получаваме награда – гигантска риба (king fish).

LRM_EXPORT_20180517_172555Аска управлява с тилъра

Нощната смяна преминава тежко. Платната не са балансирани и ръчното управление е много трудно. За да се поддържа курс, непрестанно трябва да се дърпат въжетата, та чак ми излизат пришки по ръцете. Към 1 ч вятърът става прекалено силен, “Алабама” лети с над 9 възела и с френския пират Себа решаваме, че е по-разумно да свалим задното платно (мизен).

Ден 2

През деня продължава силният вятър. Изминаваме 160 морски мили (средна скорост 6,7 възела !!!). Гигантска риба ни прeгризва металното въже на стръвта, но малко по-късно успяваме да хванем по-малка – 3 метрова !!! красива уаху. Ядем японско сашими.

Днешната алабамска изненада е, че машинното се пълни много бързо с вода и не можем да открием от къде. С капитана Том и новия член на екипажа Алекс откриваме проблема – задръстени еднопосочни кранове на помпите за трюмна вода. Прекарваме почти цял ден в машинното във фиксиране на проблема, омазани до уши в масло.

LRM_EXPORT_20180517_172501Ежедневна порция топли цветове по залез 

Днес превързваме и пръстчето на Маги. То расте бързо, сърби го, а вечерно време е непослушно, иска да мърда и да хваща неща 🙂

Вечерта екипажът пощурява и до 4 през нощта се занимава с вдигане, сваляне на платна, инсталиране на ново по средата. В крайна сметка вятърът утихва и се налага да включим двигателят и да свалим всички платна.

Ден 3

Източен вятър, но не толкова силен колкото предишните дни. Настройката на платната е удачна и се движим с около 6 възела. Занимаваме се с обичайните дейности. На дека се пренатягат въжета, сменя се разположението на блоковете ролки. Други се занимават с готвене (на вкусни какаови курабиики), четене, писане или подремване. Вятърът е променлив. Преминаваме през няколко малки бури. Вечерта едното от въжетата се скъсва с трясък и предното платно започва свободно да плющи.

Ден 4

Безкрайното синьо ни обгръща отвсякъде. Красиви бури с черни облаци като гъби и размита сивота от дъжд се виждат далеч на хоризонта. Днес алабамската изненада е, че двигателят не иска да запали. Сменяме акумулатори, зачистваме и изолираме кабели, но “Алабама” е капризна като принцеса. Проблемът се оправя чак след разглобяване и грижливо почистване на стартера. Работата в машинното ми напомня книгата на Робърт Пърсиг “Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет”. С дзенско спокойствие и силно намерение бавно си цъкаш, докато повредата сякаш сама се подрежда и отстранява. Удоволствие е да си в подземието, всъщност в подводието на машинното …

Следобед, току що излязъл на палубата, се затичвам да сваля едно от платната. В бързината, по невнимание отвивам въжето от скрибеца, хващам се за него и политам 3-4 метра нагоре. Пускам се и се приземявам успешно, но дланите ми се “запалват” от триенето. Сред екипажа се появяват първи симптоми на “Биг брадър”. Хората са изнервени и се карат за глупости.

Вечерта правя вахта 5 часа. Тишина и прохлада.

2018-05-18 08.55.37Карта на плаването 

Ден 5

Планктонът свети на балончета около корпуса и оставя светеща диря след “Алабама”. Сутринта намираме прясно умряла летяща риба на борда и даже пълните вегетарианци решават, че това е знак от Вселената и се присъединяват в изяждането ѝ. Вятърът замира и дълго се движим на мотор. При летенето с въжето вчера, без да усетя съм си осветил дясното око. Усещам, че все едно има нещо вътре в него и най-малката светлина ме дразни. Така, че се налага да прекарам цял ден в каютата. Маги има остатъци от морска болест, но пък пръстчето ѝ расте като гъбка.

Изминаваме 120 морски мили. Остават ни още 300 до екватора и 680 до Каролиновите острови. Давам 5 часа нощна вахта, с ръчния рул за управление и компаса. Сам с океана, тишината и красотата.

Ден 6 и 7

Плаваме със слаб югоизточен вятър. Дните са дълги, но животът си тече в нашия микро свят на лодката, изпълнен с ежедневните корабни дейности, промяна на местата за пребиваване и разговори помежду ни. Морето и небето ни обгръщат отвсякъде в синьо. Вятърът съвсем замира и сваляме мизена, но … следва алабамска изненада. Двигателят отново не иска да запали. Принцеса Алабама се нуждае от порция внимание и грижа. Прочистваме всички възможни кабели и двигателят запалва. Довършваме и новото осветление на машинното отделение.

2018-05-18 08.48.52Нормални сме си 🙂

Вечерта ни удря малка буричка с проливен дъжд. Къпем се чисто голи с диви крясъци под топлите капки сладка вода. Дългите плавания се отразяват тежко на психиката. До целта остават 540 морски мили. Шием прокъсани платна.

На следващия ден сутринта се разминаваме с четири супер бързи военни кораба. Пускаме си радиостанцията, за да не вземат да ни очистят военните психари. Вятърът е слаб, вълните също не са големи и не се клатим. Сваляме платната, опитваме се да запалим двигателя, но той за пореден път отказва. Хвърчат искри от кабела към стартера. С грижлив ремонт и баене успяваме да го запалим.

LRM_EXPORT_20180517_172458Пулта за управление в капитанската кабина за управление 

Ден 8

Невероятни облаци по целия хоризонт. Картини, които може да видиш само в открито море. Алабамските неволи продължават. Монтираме филтър за питейната вода, защото тя стана ръждива и двигателят отново отказа да пали. Пак демонтираме и почистваме с голямо внимание всичко около стартера. Принцеса Алабама не търпи половинчати грижи.

Вятърът е слаб и се движим бавно. Започваме да скачаме в движение и да се къпем, като играта е да успееш да се хванеш за пуснатото въже зад лодката и да се покатериш обратно, без да те изяде някоя акула. Водата е кристално прозрачна и се вижда целия кил на “Алабама” без маска. Лъчите на слънцето пробиват в океана до незнайни дълбини. Маркираме позицията си на картата. Оказва се, че сме преминали екватора. Празнуваме прибирането си обратно у дома в северното полукълбо, след близо година обиколки из Пасифика.

Вечеря – нахут с тиква и чапати по индийски. 🙂

LRM_EXPORT_20180517_172506Море, небе, слънце и обаци

Ден 9

Днес вятърът е умерен, североизточен, 90 градуса към нашата дясна страна (старборд), чудесен за всеки ветроходец. Комбиниран с липсата на вълни прави условията за плаване повече от прекрасни. Разпъваме всички платна. Вече сме свикнали и работата ни спори. Без приказки всеки отива на мястото си и действа бързо и в синхрон с останалите. Настройката на страничните въжета е перфектна. “Алабама” се накланя на една страна и започва да пори повърхността с 5,5 възела.

През нощта вятърът пада и преминаваме отново на двигател.

LRM_EXPORT_20180517_172520

 

Ден 10

Остават около 170 морски мили до остров Кошрай (Kosrae), част от Каролиновите острови, Микронезия. Четем цял преди обед “Антимовският хан” на Йовков, роним сълзи и изпитваме силна носталгия към България. Докато управлявам с ръчния рул нещо странно ми прави впечатление сред вълните, недалеч от лодката. Започвам да се взирам и след около минута огромна струя вода се изстрелва към небето и гигантски гръб на кит се показва над водата. Разтуптява ми се сърцето. За първи път през живота си виждам кит, при това толкова близо, на по-малко от 100 метра от нас. Спираме двигателя. Всички излизат на дека и започваме да го наблюдаваме. Той с пуфтене изскача от водата и величествено се пльосва обратно. Гледката е колосална. Дълго наблюдаваме гигантския бозайник, докато накрая се изгубва към хоризонта. Морето е гладко, като тепсия. Няма никакъв вятър. Тишината ни завладява и решаваме да останем безмълвни, дрифтвайки и наблюдавайки виолетовия залез …

През нощта сме заобиколени от хиляди червени и сини светещи очички. Пасажи от малки рибки плуват около лодката и рисуват фантастични триизмерни картини на виещи се, изтъняващи и удебеляващи се змии, които избухват като експлозия под формата на гигантски гъби, в опита си да избегнат атакуващите ги като стрели октоподчета. Марчело, като пощръклял обикаля със зареден харпун в опит да застреля някой по-голям октопод от борда на Албама, като се провесва целия през перилата, но напразно за наша радост. Вместо това изважда с цедката странно създание приличащо на прозрачен конус, което като е осветено свети в синьо и се раздува двойно. Разглеждаме  го и го пускаме обратно.

По средата на океана сме спрели, и в пространството и времето. Скачаме и плуваме в горещите екваториални води, махащи крайници над кристалната бездна.

Тиха звездна нощ. “Алабама” леко се поклаща.

LRM_EXPORT_20180517_172513

Ден 11

По изгрев абсолютната тишина се измества от песента на Джими, както наричаме двигателят (наименованието му идва от Дженерал мотърс :)). “Алабама” цепи огледалната повърхност на океана. Докато сме дрифтвали цяла нощ, течението ни е отнесло близо 25 мили в желаната посока и сега ни остават 120 морски мили до целта.

Закусваме мекички, вече любима храна на целия екипаж и се занимаваме с полезни действия, като пробиване на уши и носове с дървени заострени от Алехо пръчици от черна палма; разглобяване и почистване на скрибеца; рисуване на мандали …

За първи път виждам феномена раждане на вятър, как върху огледалната повърхност на океана се появяват големи петна от ситно накъдрена от новородения вятър вода. Двуметрови риби тон скачат в близост в преследване на пасажи, или може би в бягство от по-големи хищници от тях.

Ден 12

6:38 ч. сутринта

Най-сетне виждаме остров Кошрай. Земя!!! За първи път пристигаме в Микронезия. Джунглата и островът изглеждат съвсем различно от меланезийските острови, на които бяхме.

LRM_EXPORT_20180517_172541Остров  Кошрай  

Хвърляме котва в тиха лагуна. Какви ли чудеса ни очакват на тази микро земя, насред океана ?!

LRM_EXPORT_20180517_172532Обсъждане на маршрута по хартиена карта

 

You may also like...

Leave a Reply