Мултан базар

Мултанска наслада – в къщата на господарите

23.04.2015

Събуждаме се доста късно. Къщата, в която спим, цялата тъне в прахоляк и няма мебели. Опънали сме си долната част на палатката и никак не ни е зле. Сутринта идват приятелите на човека, който ни подслони и се оказа, че сме в „щаб квартирата” на комунисти.

Не знам защо винаги попадаме на хора, които се опитват да ни убедят в крайните си възгледи, след като въобще не си падаме по обсъждане на политически щуротии – ислямисти, комунисти, нацисти – направо е адски уморително да си говориш с хора с крайни възгледи. След 2-3 часа политически разговори най-накрая успяваме да се измъкнем и да поемем на ново изследване.

Модерният квартал, в който се намираме, е доста отдалечен от центъра, не е толкова прашен и шумен и има доста лъскави магазини и заведения, както и множество молове, за разлика от стария град, който е пълна противоположност – цари пълна лудница и няма нито едно ново заведение или магазин. В града има много гробници на суфи (мистично движение в исляма) светци, които и до ден днешен са място за поклонение. Някои са на по 800 години. И до днес суфизмът е жив в Мултан.

Dolat gate

Портата Долат

Усещането, когато не знаеш къде ще замръкнеш, какви чудеса ще видиш през деня, къде ще се озовеш, е неописуемо. Когато всеки един ден носи безкрай изненади и е абсолютно различен от предишния, и светът около теб прилича на приказка, извадена от чудодейна стара книга – това е най-голямото щастие, когато си на Пътя. Прашен пътник из далечни земи – това пожелавам на всеки, готов да приеме неизвестността и Живота.

През деня невероятностните събития продължават с пълна сила. Набутваме се из лабиринта на пазара и по някое време завиваме в една странична уличка. Навлизаме все по-навътре в стария град. Улиците са специализирани за продажба на различни стоки и ние попадаме на улицата за вторични суровини. Изведнъж всички жени, които минават покрай нас, са с бурки, странни старци седят по ъглите, старите къщи са доста разрушени и всички ни гледат втрещено.

ulichki v stariq grad- jena s burka (obiknoveno sa ot etnosa pashtun)

Жена, облечена с бурка

Забързваме ход, тъй като усещането не е особено комфортно, но улицата все не свършва. Най-накрая стигаме до главната улица на пазара и с облекчение сядаме да ядем сладолед от делва.

delva za sladoled

Делва за сладолед

Адски е прашно и температурата стига 40 градуса по Целзий – трудно е да се диша. От всичко това целите ни дрехи стават мръсни за отрицателно време. След базара отиваме в Шах Шамс парк, който се оказва много западнал. По пътя питахме някакъв човек за посоката и той настоя да ни заведе лично. Ходихме заедно 15-20 мин. като той дума не обели през цялото време. На улицата продават някакви малки шишенца с жълтеникава течност, която извличат от гигантски гущери, проснати живи по гръб на паважа.

Привечер отиваме при Фараз, момчето, което ни помогна да си купим сим картата, и той ни светва на едни много вкусни сандвичи с кюфтенце от леща и яйце. Фараз е невероятно симпатичен и адски добро момче. Седим си под неговия чадър в центъра на най-голямата лудница и си бъбрим все едно сме стари приятели.

ulichki stariq grad 2 v

Уличка в стария град

Вечерта Хасан – нашият хост от couchsurfing.org ни намира ново място за спане – къщата на семейство Малик. В къщата живеят само мъже – баща и двама сина, като единият е женен и основно живее в къщата на майка си и жена си.

Те са стар род на земевладелци, адски са богати и никой не работи. Къщата е огромна, с много стаи и прислуга. Цари декадентска обстановка. Бащата и чичото май са на някакви опиати, но всички са много щастливи, че сме им на гости и ни разпитват всевъзможни неща. Странно е, че мазилката на къщата се разпада и всичко е доста старо (може би точно, за да се поддържа бохемска обстановка), но пък всички карат ултрамодерни коли и единият син е учил в Лондон. Дядо им пък (на портрета в хола) е облечен със западен костюм и е пуснал бакенбарди английски тип.

Home of Malik family

Къщата на фамилия Малик

Прислугата нон-стоп ни сервира и шета около нас – много е странно усещането да си господар. Ние само им благодарим и те съответно адски се учудват, несвикнали на благодарности – като цяло ни е много неудобно от всичко това. Културният шок от това да има истински слуги е силен.

Синовете говорят невероятен английски и цяла нощ си бъбрим. Лягаме си едва към 3 след полунощ след много интересни разговори и научаваме много неща за уредените от родителите бракове (каквито те са сключили, въпреки че са учили в чужбина и са много отворени) както и мнението им за световната политика.

24.04

Ставаме супер късно и наспани, но никой освен прислугата, които тичат да ни правят закуска, още не е станал. Днес е петък и на обяд абсолютно всички мъже (без бащата хипар) отиват на джамия и си обличат традиционните дрехи (шалвар камиз).

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Мъже, облечени с шалвар камиз

Братовчедът от съседната къща, отворено към света момче, идва да си говорим и когато ни казва, че София е столица на България и ние го питаме откъде знае, той отговаря, че имало много яки транспартита в София!!! Следобед Хасан ни взима с колата си и ни откарва извън града в една мангова плантация – тук се отглежда най-доброто манго в Пакистан!

jeni na jytva

Жени на жътва

Селцата са малки и всичко е адски зелено. Навсякъде се простират мангови горички, а жените жънат по полето. Много е спокойно и чисто – пълен контраст с града. Вечерта с Хасан и приятеля му хапваме в тесните улички на стария град и се прибираме.

7 djamiq otkrii kude e sokolaДжамия – открий къде е сокола

You may also like...

Leave a Reply