Джаму и Кашмир (Jamu and Kashmir)
1.Общи впечатления:
По-голямата част от щата е обитавана от мюсюлманско население с изключение на област Ладак, където живеят будисти. Гледките са невероятни и прекарахме чудесни времена в региона.
2.Природа и забележителности:
Кашмирската долина е покрита с борови гори и е много плодородна. Има множество популярни трекове из високите части на Хималайте. В Шринигар в столичния град особено интересни са старите джамии и наколните жилища. Плаващото градче в езерота Дал, въпреки че е много туристическо и всякакви навлеци те преследват да купуваш неща или да се возиш на лодка.
3.Хора:
Мюсюлмани, предимно сунити. Извън туристическата част на Шринигар хората са изключително гостоприемни. Мъжете ходят с дълги, плътни роби върху дрехите. Жените се забулват.
4.Храна:
Предимно месна, всякакви разновидности колбаси и шишове. Зеленчуковите кърита се приготвят по специфичен начин – доста са кисели и люти.
Традиционна закуска – кръгло хлебче на пещ с масло и чай.
Опитайте пържен корен от лотос!
5.Стоп:
Върви доста лесно. В посока Ладак пътищата са потресаващи и опасни. Камионите за дълги разстояния често очакват заплащане, така че трябва да се уточнява предварително. Пътищата из долината са добри и хората спират лесно. През зимата много от пътищата са затворени заради снеговалежите.
6.Интересни факти:
До ден днешен Кашмир се бори за независимост или присъединяване към Пакистан и региона се води размирен. Тук е “меката” на световно известната пашмина и кашмирска вълна.
Вдъхновяващо изживяване: Девет часово гребане плюс изгубване из лабиринтите от канали в езерото Дал, Шринигар.
Странна случка: Среща с библиотекар, който не може да чете, но е доста интелигентен в същото време и кара хората да му разказват съдържанието на книгите от библиотеката си.
Ладак (Ladakh)
1.Общи впечатления:
Едно от най-нереалните магически места на Земята. Води се част от Джаму и Кашмир, но на практика регионът е отделен, собствен свят. Столица – Лех. Едно от най-впечатляващите места, на които сме били.
2.Природа и забележителности:
Транс-хималайска пустиня със средна надморска височина 4000 метра. Изключително суров пейзаж с почти пълно отсъствие на растителност.
Забележителности – древни будистки манастири от тибетската традиция и села, в които животът не е съществено по-различен от преди 500-600 години.
3.Хора:
Ваджраяна будисти, етнически много близки до тибетците. Значително по-резервирани от индийците. 90% от хората водят традиционен начин на живот.
4.Храна:
Пелмени на пара, нудъли, цампа (печено брашно).
5.Стоп:
Бавен и труден заради липсата на коли и лошите планински пътища. Разчитайте основно на камиони за по-дълги разстояния. По пътя Падум-Каргил на практика минават по 2-3 коли на ден.
6.Интересни факти:
В някои от манастирите монасите се усамотяват в отшелнически къщички за да медитират 3 години, 3 месеца и 3 дена без почивка.
Вдъхновяващо изживяване: 700 км пеша из най-отдалечените долини и пустинни региони на Хималаите, преминаване на проход, висок 5650 метра.
Откачена случка: Вървене пет дена до манастир, чийто тъпани са от човешка кожа и в радиус от сто километра няма проходимост за моторни превозни средства.
Утар прадеш (Uttar pradesh)
1.Общи впечатления:
Изживяванията ни в този щат бяха странни и уникални, но не успя да се превърне в любим щат, тъй като всичко е твърде откачено и фрапиращо.
2.Природа и забележителности:
Откъм природа не е интересен, доста е мръсен и населен. Преобладават земеделските площи.
Интересни места за посещения са Агра – свещен град на Ганг; Тадж Махал; Варанаси; Вриндаван – градът на Кришна с над 5000 храма. В Утар Прадеш човек получава най-пълно усещане за традиционната хиндуистка култура.
3.Хора:
Предимно консервативни хиндуисти, но броят на мюсюлманите също е голям. Не се води изцяло сигурен от криминална гледна точка. Има доста хора с неприятно излъчване, но разбира се и дружелюбни не липсват. Концентрацията на духовни лица и хора отдадени на религиозни практики е много висока.
4.Храна:
Типичното тали (thali) – ориз; чапати; зеленчуци; кърита. Млечните сладки и другите млечни продукти (подсладен каймак, кисело мляко и т.н.) са особено вкусни.
5.Стоп:
Пътищата са доста добри. Дълги разстояния се изминават бързо. Стопът върви отлично.
6.Интересни факти:
На площадките за кремации на Ганг във Варанаси на ден се изгарят над 200 тела под открито небе. Във Вриндаван хората вярват, че градът е от друго, трансцедентално измерение и че някои от идолите в храмовете са живи.
Вдъхновяващо изживяване: Гледката към Тадж Махал в 6 сутринта!
Откачено изживяване: Среща с идол (статуя) в храм във Вриндаван, който всички вярват, че е жив и с мека кожа; Куче гризящо човешки кокали и хора ровещи в пепелта на труповете след кремация, за да вземат златото на покойниците във Варанаси; Бандити ни нападат през нощта в село до Вриндаван.
Утараканд (Uttarakand)
1.Общи впечатления:
Планински щат с много спокойна атмосфера и голяма концентрация на йога и духовни учители.
2.Природа и забележителности:
Хималаите предлагат безброй трекове и поклонения до свещени места – изворите на Ганг и Ямуна; Кедарнат и Бадринат.
Ришикеш е световната столица на йогата, малко спокойно градче със стотици ашрами, в които всеки може да изучава йога, аюрведа, санскрит и т.н.
В южната хълмиста част на Утараканд има два големи национални парка обитавани от тигри и слонове. Туризмът е силно развит.
3.Хора:
Основно планинци, учтиви и спокойни хора. Комуникацията е лесна и приятна. По-голямата част са хиндуисти, има и малък процент будисти.
4.Храна:
Успяхме да посетим само Дерадун, Ришикеш и Харидвар, така че не намерихме нещо традиционно извън тали и обичайните северно индийски ястия, както и тибетските момо и тукпа.
- Стоп:
Както в другите планински региони придвижването е бавно и на малки отсечки, но пътищата, по които ние минахме, са с добра настилка и почти не се чака на стоп.
6.Интересни факти:
В Ришикеш продажбата и консумацията на месо, риба и яйца е строго забранена със закон. Тук се намира и ашрамът, където Бийтълсите са медитирали.
Вдъхновяващо изживяване: Среща с просветен Баба в Ришикеш; Спане в Раджаджи – национален парк, където диви слонове минават покрай палатката, а през нощта голям хищник от семейство котки (тигър или леопард най-вероятно) ни наближава, но за щастие поема по пътя си без да се заинтересова от нас.
Откачена случка: Гостуване в ашрама на йога, който се храни само с мляко и банани, на която диета се налага да минем и ние по време на престоя ни в Пуркаджи.
Раджастан (Rajastan)
1.Общи впечатления:
Изключително интересен щат със самобитна култура, в който си заслужава да се остане поне месец. Много ни впечатли.
2.Природа и забележителности:
Пустинен регион, като в най-западната част има същински пясъчни дюни.
Джайпур – столицата на щата е известна като Розовия град, интересна архитектура във всякакви оттенъци на розовото и улички с безкрайни базари за бижута и всякакви занаяти.
Пушкар – малко, романтично градче построено около красиво езеро.
Аджмир – град с главно мюсюлманско население. Тълпите от поклонници (особено в петък) около гробницата на суфи (светец) Дарга Шариф е доста впечатляваща и уникална.
Други места, които ние не посетихме, но се водят много интересни: Удайпур (Udaipur), Джадпур (Jodhpur), Биканер (Bikaner), Джайсалмир (Jaisalmer).
3.Хора:
Раджастанците ходят с бели облекла – панталони и дълга риза, шарен тюрбан, често и червен… и дълги, засукани мустаци. Жените са с дълги шарени поли, дълга блуза и дупата (шал). Хората са доста традиционни, главно хиндуисти и много по-малко мюсюлмани.
В пустинята е пълно с различни видове племена, някои от които номади. От тук са и известните хипнотизатори на кобри. Раджастанците обожават музиката и танца.
4.Храна:
Тали, както и къритата имат специфичен местен вкус.
5.Стоп:
Пътищата са добри и стопът върви отлично. В някои селски райони често се случва да попаднете в много бедни катуни и да бъдете наобиколени от просещи чавета (деца).
6.Интересни факти:
Европейските цигани произхождат от щата Раджастан.
Единственият храм на Брама в цяла Индия е в Пушкар.
Вдъхновяващо изживяване: Спане на покрива на самади (гроб или място на кремация) с гледка към цял Пушкар и пустинята. Среща с музиканти, които свирят религиозна музика по 8 часа на ден, всеки Божи ден.
Откачена случка: Замръкване в малко село, в което местния клан, семейство Раджпути (от много уважаваната военна каста) ни кани да преспим във “форта” им.
Мадя Прадеш (Madhya Pradesh)
1.Общи впечатления:
Също както и в Утар Прадеш се сблъскахме с невероятни исторически забележителности, но имахме и няколко неприятни случки.
Пътувахме все из зелени местности, така че откъм природа е много по-богато от Утар Прадеш.
Останахме със смесени чувства към този щат – нито много негативни, нито твърде позитивни.
2.Природа и забележителности:
Има изключително много зелени гори и резервати. Тук е паркът с най-голяма концентрация на тигри.
Историческите забележителности, които ние посетихме са стария град Орча (Orchha) с невероятна крепост и дворци на махараджи и Каджурахо (Khajuraho) – древни, каменни храмове украсени с хиляди склуптурки на богове и богини в кама сутра пози. Архитектурата им е уникална. Джайнистката група и шиваисткия храм са безплатни.
Други интересни места са: Уджайн (Ujjain) и форта Манду ( Mandu).
3.Хора:
Имахме срещи както с приятни, така и с доста неприятни типове. Местните са традиционни хиндуисти. В някои селски региони мизерията и мръсотията са ужасно фрапиращи.
Из отдалечените региони живеят интересни племена със собствена отличителна, все още запазена култура.
4.Храна:
Ядяхме основно чапати с леща (дал) приготвена по характерен за тука начин.
5.Стоп:
Магистралата Източно-западен коридор е перфектна. Голяма част от другите пътища са в доста лошо състояние и претоварени от трафик понякога. Пътят между Каджурахо и Варанаси е много лош.
Стопът върви добре, но това е единственият щат, където понякога се налагаше да чакаме по час, час и половина докато някой ни вземе.
6.Интересни факти:
Ръдиард Киплинг е написал “Книга за джунглата” в един от националните паркове на Мадя Прадеш.
Вдъхновяващо изживяване: Скитане из нещо като савана в резервата Палпур Куно (Palpur Kuno Wildlife Sanctuary). Събуждане в полето с изглед към един от храмовете на Каджурахо.
Откачена случка: Вълшебен автобус ни закарва в саваната, минавайки по необичаен маршрут. Натоварени в камионетка с поклонници наблюдаваме как задната ни гума се откъсва и успяваме да спрем точно преди завоя.
Бихар (Bihar)
1.Общи впечатления:
Престоят ни беше съвсем кратък и нямахме време да добием по-дълбоки впечатления. Щатът се води опасен в някои райони, заради политически търкания.
2.Природа и забележителности:
Горите и зелените площи са в изобилие.
Бодгая (Bodhgaya) – дървото под което Буда е получил просвещение. В градчето има над 20 манастира на различни будистки държави. Разноликите поклонници около храма идват от цял свят и усещането е уникално.
3.Хора:
Води се един от щатите с най-ниска образованост. Във всички заведения, в които се хранехме се опитваха да ни излъжат брутално. Иначе си общувахме с много приятни случайни хора по улиците.
4.Храна:
Обичайно тали. Интересна улична храна.
5.Стоп:
Пътищата са добри и магистралата е идеална.
Стопът върви прекрасно.
6.Интересни факти:
Оригиналното дърво под което Буда е получил просвещение е прародител на дървото, което в момента се издига в Бодгая.
Вдъхновяващо изживяване: Медитация под дървото Маха Боди ( Maha Bodhi tree).
Откачена случка: Нелегален къмпинг на мястото, където Далай Лама провежда през няколко години ритуала Калачакра (Aka Kalachakra ground), намиращо се в центъра на Бодгая.
Западен Бенгал (West Bengal )
1.Общи впечатления:
Като цяло изобщо не ни подействаха вдъхновяващо местата, през които минахме, а именно пътят от Бодгая (Бихар) до Калкута и Калкута – Силигури. Не попаднахме на особено интересни неща.
2.Природа и забележителности:
Силно индустриализирани региони, свръх населени, с безкрайни села и земеделски земи.
Калкута – чист, много модерен град. Туристите обикновено го хвалят като единственото място, където никой не ги преследва да купуват неща. Столичаните са много образовани и начетени.
Откъм забележителности не е свръх интересен – колониална архитектура и стар храм на Кали (Kalighat) са туристически атракции.
Туристите обикновено посещават едно място в Бенгал – Даржелинг, планинско градче с чаени плантации в полите на Хималаите.
3.Хора:
Бенгалците са нисички. Традиционно мъжете се увиват в парче плат като пола, което най-често е синьо, карирано. Жените са в сарита, а женените носят бели гривни от раковина.
Култът към богините Кали и Дурга е предоминиращ.
Общуването е лесно и като цяло хората са доста приятни. Предимно са умерени хиндуисти изповядващи главно шактизъм. Мюсюлманите също не са малко.
4.Храна:
Калкута е раят на храните. Типични са месата и рибата. Вегетарианците са рядкост в сравнение с останалите щати, в които беше обратното.
Ролца с различни пълнежи се продават на всеки ъгъл. Уличните вкусотии включват пучка (хрупкава коричка във формата на сфера с лъжица варени картофи и сос вътре); картофи намачкани с подправки и залети със сосове (батата пури) и други…
Млечни сладки по бенгалски.
В крайпътните заведения сервират чапати с пържени картофи и люти чушлета.
5.Стоп:
Стопът върви добре, но придвижването е ужасно бавно заради изумително лошите пътища в това число и главните артерии.
6.Интересни факти:
Другата половина на Бенгал, Източен Бенгал е самостоятелна държава – Бангладеш (самостоятелна от 1971 г.)
Вдъхновяващо изживяване: Първо возене в индийски влак – общ вагон в Канченджунга Експрес от Силигури до Асам. Оказа се, че хич не е чак толкова лошо, а и името на влака е страхотно.
Откачена случка: Разходка из занаятчийски квартал в Калкута, където милиони зловещи статуи на Кали и Дурга се произвеждат безконечно.
Асам (Assam)
1.Общи впечатления:
Пристигнахме с нощен влек в Гувахати (Guwahati), най-големия град в Асам и си тръгнахме директно на стоп към Мегалая, така че нямаме кой знае какви впечатления за щата. Други туристи, които срещнахме твърдят, че е уникален и изключително красив.
2.Природа и забележителности:
Чаени плантации, красиви хълмове обрасли с палмови растения. Оризови плантации. Пищна природа.
Гувахати – сравнително чист и модерен град. Има интересно храмче на острова на река Брахмапутра в центъра на града.
3.Хора:
В щата има какви ли не различни племена. В Гувахати има хора от околните щати. Повечето са с азиатски черти и е доста интересно като се разхождаш по улиците. Хората са образовани и приятелски настроени. Младежите са учудващо модерни и отворени. Усеща се съществена разлика с другите индийски щати.
В религиозно и културно отношение има най-големи сходства с Бенгал.
Щатът е пренаселен.
4.Храна:
Тук е мястото за любителите на риба. Предлагат се различни рибни кърита с ориз.
5.Стоп:
Не сме стопирали из щата, но по всичко изглежда, че стопът ще върви. Пътят на юг към щата Мегалая е перфектен.
Стопът в област Качар (Cachar) е много бавен заради пренаселеността. Пътищата са много лоши.
6.Интересни факти:
Асамският черен чай е световно известен и се изнася за цял свят.
Вдъхновяващо изживяване: Среща с духовник в Силчар, които се прехранва само със сок от листа и мляко.
Откачена случка: Парти с 20 моториста в къщата на директора на едно от най-големите частни училища в Гувахати.
Мегалая (Meghalaya)
1.Общи впечатления:
Един от най-впечатляващите с различност и самобитна култура щати. Остана като едно от най-любимите ни места в Индия. Изключително спокоен, чист и красив.
2.Природа и забележителности:
Хълмист регион, с отчетлива разлика в растителността: във високите части – борови и широколистни гори, докато в долините е тропична джунгла. Интересен е с природни забележителности, като мостовете от живи корени в района на Черапунджи/Сохра (Cherrapunji, Sohra). Най-посещаваните мостове са в село Нонгриат (Nongriat) , до където се стига само пеша (около 2 часа преход от село Тирна (Tyrna).
3.Хора:
Племенно общество. Основното племе е каси (khasi). По-големият процент са християни от презвитерианската църква. Имат южно-азиатски черти. Спокойни, образовани и много миролюбиви хора. Почти всички говорят английски и младежите са много модерни и напредничави. Жените се обличат с плат или одеяло, завързано над дрехите през рамото като рокля.
Матриархална структура на обществото.
4.Храна:
Ориз с различни видове меса. Телешкото е позволено в щата и се продава навсякъде. Вегетарианските манджи се намират по-трудно и са доста особени на вкус – обикновено варени картофи с треви.
Храната не ни се стори особено вкусна.
5.Стоп:
По-голямата част от пътищата са много добри и придвижването е бързо. Стопът върви чудесно. Никой не повдига въпрос за пари.
6.Интересни факти:
Регионът на Черапунджи се води най-дъждовното място на планетата.
Вдъхновяващо изживяване: Тридневен преход из вълшебната джунгла с небесно сини вирове и живи мостове, като от “Властелинът на пръстените”.
Откачена случка: Точно когато настинахме, кола с доставчици на лекарства ни взе на стоп и ни подариха една торба със сиропи и лекарства.
Манипур (Manipur)
1.Общи впечатления:
Нетуристически щат с нестабилна обстановка, борещ се за независимост от Индия.
Пътят за Мианмар минава от тук.
Като цяло е доста интересен и уникален с културата си.
2.Природа и забележителности:
Хълмиста част и равнинна около столицата Имфал (Imphal). Тропични гори.
Няма особени забележителности – стар форт в столицата и красиво езеро на 45 км от нея.
3.Хора:
Южно-азиатски черти. 50 % хиндуисти, другите 50 % християни (баптисти).
Регионът е обитаван основно от племената митай – 60 % от населението, нага и куки.
Интересни анимистични култове и богата култура. Хората са доста образовани и много гостоприемни. Жените ходят с парче плат увито като тясна пола и блуза отгоре.
4.Храна:
Ориз с различни видове кърита. Вкусът наподобява на индийските кърита, но има собствен привкус. Рибата и тук е основна храна. Чаят се пие без мляко.
5.Стоп:
Пътищата са сравнително добри, с тук-там разбити отсечки. Разстоянията се изминават горе-долу бавно. В случаите, когато пътищата не са блокирани от бунтовници или протести, стопът си върви.
6.Интересни факти:
Манипур е родината на спорта поло.
Вдъхновяващо изживяване: Среща със застрашения вид елен Сангай и галене на хималайско мече.
Откачена случка: Престой в организацията UFO в Имфал, където срещнахме човек пътуващ без абсолютно никакви пари